Прелюдии бели и черни -
снимки мои - на стари, изплакани очи.
Затворете ме в камбаната на храма,
полюлейте ме - не искам да слушам.
Заглушете писъка на Гая.
Не подслушвам вятъра зад тила, оцапан с мед.

За последно - прегърни ме!
Не изпускай малките ръчички на съдбата,
целуни и подмини оставените дири на нощта ...
Остави ме на бесилката от мляко,
изритай всичко, което е наложено да бъде свято.
Гримът ми е размазан,
лакът - блед,
коленете са със рани.
Слънцето е свято – Бог .
Войски от архангели ме води,
за косата ме тегли даже,
влачи,
стърже пода с моето лице,
устните ми кръв полива...
Картина на мечтите си чертая
и нея ще продам.
Ще продам огнището със кукли.
И Вас и Себе си ще продадем...

Закуска с голотата си ще ти направя;
обяд на гвоздеи ще ти сервирам;
после мога само пеперуди да обеся
на Думите, обримчени около леглото ти.

Галени очите на мъничката Ирис
ще следват полъха ми.
След последния фрактал от мисли -
как, защо, защо, защо...

Не помня кога се беше смял.

По тялото ми лазят ноти,
а то си търси скришно място във роял ...
Без музика ще ме убият; ще изтръгнат ноктите ми.
После ще ги посадят,
оттам ще бликат хиляди пчели ...

Коленичила пред хищните страсти -
смея се на хищните страсти
и подмятам хищници със страст...
Под одеалото от фрески
влюбвам и обичам.
Красота,
тишина,
сила,
Любов.

Aменун Женева