TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter

thread: Как се пише проект

  1. #1
    Oct 2009
    348
    20

    Как се пише проект

    Този наръчник ми попадна отнякъде...http://www.newmedia.hit.bg/PROJECT.htm , но ми се струва доста полезен.


    ИМАТЕ П*ОБЛЕМ ИЛИ ИДЕЯ
    *
    Проектът (по-точно това е проект-предложение или кандидатстващ проект - proposal) е писмена молба за подкрепа от фондация, корпорация, стопанска, правителствена или междуправителствена организация, или лице. Той представлява внимателно написан и добре структуриран документ, с обем между 10 и 15 страници, изработен с цел да убеди източника на финансиране да отпусне средства за осъществяване на даден проект (project), с който се цели разрешаването на проблем или нужда.
    Конкуренцията при кандидатстване за грант е голяма. *азмерът на наличните средства е ограничен, докато броят на кандидатите е значителен. За да получи финансиране, кандидатстващият проект трябва да бъде добре планиран, добре написан и да бъде представен пред един или повече подходящи източници за финансиране. Като цяло, той трябва да бъде по-добър от тези, с които се конкурира. За да постигнете това, предприемете следните стъпки:
    Направете предварително проучване. Трябва да можете да докажете на източниците за финансиране, че сте експерт в тази област и следователно можете ефективно да осъществите проекта.
    Изразете ясно какво точно планирате да направите. Какъв проблем ще разрешите? Кои групи от населението ще се ползват от вашата дейност? Как именно? Бъдете конкретни. Източниците на финансиране нямат интерес да дават средства за мъгляви идеи.
    Не пропускайте факта, че обикновено грантове не се отпускат на отделни лица. Обикновено се дават на организации, особено с идеална и образователна цел.
    Внимателно проучете организациите, пред които смятате да кандидатствате. Бюлетини, годишни отчети, публикации и страници в Интернет са подходящи източници на информация.
    Не кандидатствайте пред коя да е или пред всички организации-донори. Намерете източник на финансиране, чиято мисия съвпада с нуждите на вашата организация. Ако проектът ви е свързан с начално образование, не кандидатствайте пред организация, чийто фокус е висшето образование, с надеждата че тя ще разшири интересите си или че ще вземе предвид далечната връзка между тях.
    Намерете поне от пет до десет потенциални донора, които имат интереси във вашата област. Не разчитайте на финансиране от всяка организация, пред която кандидатствате. Имайте винаги резервен план.
    Обмислете вариант за работа с организации-партньори. Сътрудничеството може не само да облагодетелства проекта с експертното мнение на всички партньори и участници, но може да открие и възможности за различни източници на финансиране.
    Ако вече сте били повторно финансирани от дадена организация в конкретна област, не пропускайте факта, че някои източници на финансиране предпочитат да подкрепят една и съща организация ограничен брой пъти. Ако случаят е такъв, потърсете нов източник на финансиране, който може да ви предостави нови идеи, по-голямо и продължително финансиране и т.н.
    Винаги кандидатствайте пред организации-донори, които работят с вашата страна или регион. Дори и да е географски точно, не приемайте за даденост, че за всяка от тях "бившият Съветски съюз" включва Балтийските републики или "ЦИЕ"/Централна и Източна Европа/ включва Македония. Винаги проверявайте внимателно географската област на източниците на финансиране.
    Не кандидатствайте за по-голяма сума, от колкото би отпуснал източникът на финансиране. Ако той никога не е давал повече от 10000 щ.д на отделен проект, не кандидатствайте пред него за 70000 щ.д. Да го направите, означава проектът ви със сигурност да бъде отхвърлен. Организациите-донори не се пазарят в такива случаи, те отхвърлят.
    *
    АНАЛИЗ
    Първата стъпка при изготвяне на кандидатстващ проект е да се направи анализ на ситуацията, като подробно се спрете на следните въпроси:
    Кои са главните проблемни области или темите, върху които ще се фокусира проектът?
    Какво цели да постигне?
    Върху какво тематично или географско пространство ще се фокусира: широко/макро, специфично/микро, глобално/локално?
    В каква политическа, социо-икономическа, технологична и биофизична среда ще се реализира? Какви са възможностите и заплахите на средата?
    Кои са главните заинтересовани страни?
    Как ще бъдат въвлечени заинтересованите страни в процеса на планиране, осъществяване, мониторинг, оценка и отчитане?
    Кой работи вече по тези проблеми? Какво точно се прави?
    Каква е нишата за проекта?
    Кой ще го осъществи?
    Каква е възнамеряваната продължителност?
    Какъв е очаквания размер на финансиране?
    Кой ще го финансира?
    Кои са възможните силни и слаби страни на проекта?
    *
    *
    *ЕШЕНИЕ
    *азработване на алтернативни решения
    Това което се стремите да постигнете чрез проекта, може да представлява само* фрагмент от по-мащабен проект или програма. Важно е от самото начало да имате ясна представа каква е крайната ви цел. Това не изключва възможността в процеса на изпълнението проектът да се развива и впоследствие да бъдат поставени други, по-далечни цели.
    Даден проблем често има повече от едно решение. Добре е да проучите различните решения, които вече са прилагани в общността и другаде, да се опитате да откриете колкото може повече алтернативи и след това да прецените коя е най-добрата.
    Избор на решение
    При избора на решение вземете предвид следните фактори:
    ефективност и надеждност на предлаганите решения;
    стойност на проекта (наличие на ресурси);
    организационен капацитет;
    доверие в партньорите;
    законови и нормативни предпоставки и ограничения;
    факторът “ време”;
    вероятността една или друга концепция да бъде одобрена от потенциалните донори.
    Каквото и решение да вземете, важно е да можете да обясните на своите партньори, на потенциалните донори и на обществеността защо именно това решение е вероятно да проработи.
    *
    Ситуационен анализ
    При ситуационния анализ изборът на алтернативи на решение за задоволяване на дадена обществена потребност (разрешаване на идентифицирания проблем) се основава на :
    формулиране на подход (търсения ефект, темата на проекта);
    специализация на организацията в реализирането на определен тип проектна дейност (ниша);
    преценка от страна на организацията на факторите и средата, в която се осъществява даденият проект;
    оценка на успеха на предходни проекти;
    възможността за осигуряване на съответните ресурси.
    ***** Желанията за постигането на определен тип решение следва да се съчетават с професионалната насоченост на организацията, с нейния капацитет да осъществява определен тип дейности .Проверката на избраното решение се осъществява, като се отговори на въпроса:* С какво организацията , разработваща проекта, е подходяща за осъществяването му, по какъв начин тя ще отговори на предизвикателствата на проблема, защо ще успее там, където други не са успели?
    *
    ПА*ТНЬО*И
    Много често кандидатите търсят партньори в последния момент, непосредствено преди крайния срок за подаване на предложението за проект, което означава, че се търсят партньори, които са се оказали свободни или желаещи да се включат в проекта. Но това в повечето случаи проличава и се явява слабост, защото при много програми един от най-важните критерии е именно качеството на екипа / консорциума.
    Ако става дума за международен проект, изисква се например баланс между държавите членки и държавите кандидатки. За малките проекти може да бъде поставен критерий за балансирано представяне на различните региони на страната, или пък за наличието на партньори от тези региони, които са най-важни за конкретната целева група.
    Хубаво е също така да се включат партньори, които са доказали своята компетентност да работят в съответната сфера. Това се постига с много добра обосновка на досегашния опит на всеки партньор и същевременно много обстойно представяне на всеки човек, който ще работи по проекта. Биографиите на хората трябва да са подготвени така, че да личи, че те са компетентни по този проблем, който ще се решава в рамките на проекта. Стандартни биографии понякога не вършат работа именно поради тази причина.
    Ако става дума за екип, който включва голям брой партньорски организации, сигурно ще има няколко души, които ще се занимават само с мениджмънт. Това означава, че те трябва да бъдат доказани добри менажери и това пак става чрез съответната биография. Всички тези показатели говорят за това, че екипът трябва да се съставя на възможно най-ранен етап. До известна степен екипът оформя и окончателния вид на проекта.
    За успешното изпълнение на проекта са необходими хора с различни умения и опит. *аботата ви може* значително да се улесни, ако въвлечете хора извън вашата група, които да помогнат в работата.Тези партньори могат да принадлежат към различни сектори на обществото. Ключовите въпроси, които трябва да си зададете са:
    Какво могат да допринесат за проекта?
    Какво можем ние да им предложим?
    Как е най-подходящо да се обърнем към тях?
    Кои са потенциалните проблеми?**
    *
    Въвличане на обществеността и други групи
    Всеки проект засяга определени хора. Ако тези хора не са запознати предварително с вашия проект, възможно е да го видят по-скоро като заплаха, отколкото като нещо, което би подобрило живота им. Обяснете им внимателно плановете си. Те могат да направят полезни коментари и предложения.
    Изпратете писма на различните заинтересовани страни, в които описвате проекта, какво очаквате да постигнете и как виждате тяхното участие в него. Ако предпочитате други форми за контакт, помолете местното радио или вестник да ви интервюира, или подгответе плакати и листовки.
    Поканете тези хора на специално организирана за целта среща или ги помолете да ви изпратят писмен коментар и идеи. Такива еднократни срещи са полезни, но те са само част от процеса на въвличане на обществеността. Ако искате да ангажирате местните хора за по-дълъг период от време, трябва да помислите за основаването на някаква по-формална група, която да включва представители на местната общественост и участници в проекта.
    Партньорство между НПО
    НПО се състоят от хора със сродни разбирания и цели, които имат ценен опит в нужната насока. Въпреки краткото съществуване на тези организации, между тях има сътрудничество и изградено доверие.
    *абота на НПО с местните власти
    *аботата с общините е добра възможност за НПО да въздействат върху вземането на решения и осъществяването на проекти. Общинските власти имат капацитет във вид на персонал, ресурси и влияние, докато НПО могат да им предложат специализиран опит и идеи.
    Партньорство между НПО и държавните институции
    Аргументите в полза на това сътрудничество са:
    Възможност за НПО да подобрят своята информираност и контакти;
    НПО чрез мрежата си от специалисти и експерти са в състояние да отразят обществените потребности и интереси. Този потенциал може да бъде използван от държавните институции при изграждането на различни експертни съвети и групи и при вземане на решение в дадената област;
    Повечето НПО не са настроени конформистки. Те упорито и ефективно отстояват обществените нужди. Същевременно с дейността си те изпълняват ролята на обратна връзка по отношение на провежданата от правителството политика;
    Стремежът към постигане на обща цел.
    *
    КОНТАКТИ С БИЗНЕС СЕКТО*А
    Привличането на бизнес средите към проекта може да бъде изгодно за двете страни. Преценете влиянието на вашия проект в положителна и в отрицателна насока. Помислете каква позиция би заел местния бизнес. Общите интереси са областта, към която трябва да съсредоточите вниманието си при създаване на партньорства с бизнес сектора. Освен с пари, стопанската организация би могла да помогне със стоки или услуги, които ще са ви от полза. Може да получите помощ от различни експерти. Финансистите от фирмата могат да помогнат със съвети към финансовия отговорник на проекта.
    Първата стъпка е да се уверите, че бизнес интересите в района не се конфронтират с предстоящия проект. За целта поканете представители на бизнес сектора да вземат участие в обществени дискусии. Наблегнете на положителни неща, вместо на проблемите.
    Следващата задача е да въвлечете бизнес средите във вашата дейност. Опитайте да обясните ползата от дадения проект от гледна точка на техните интереси. Подчертайте ползата от рекламата, която биха получили фирмите, подкрепяйки проект,* популярен сред обществото. Стремете се да търсите и изтъквате изгодите за адресата, да го убедите, че неговата малка инвестиция ще даде широка публичност на стопанската му дейност, ще създаде благоприятно отношение към него и към продуктите или услугите, които предлага.
    Ако партньори от други институции работят в тясно сътрудничество с вас, може да ги включите в управителния екип на проекта. В противен случай, помислете за създаване на консултативен съвет.
    *
    Как да се срещнете с официално лице (представител на институция, свързана с проекта)?
    открийте най-подходящия за проекта служител (по телефона или чрез лични контакти),
    свържете се с него, за да си уговорите среща, като уточните за какво ще говорите,
    предварително решете какво желаете да постигнете и от каква помощ се нуждаете,
    по време на срещата непременно обяснете какво можете да предложите на институцията или организацията (положителна публичност, например).
    *
    ЕКИП
    След като сте се запознали с изискванията на програмата, сте придобили представа за обема на усилията и сложността на задачата за подготовка на проекта. Екипът не трябва да бъде много голям, но трябва да бъде достатъчен, за да позволи генерирането на идеи, написването на проекта, редакцията на текста, подготовката на бюджета, техническите дейности. Съществен фактор за успеха на проекта са хората, които го управляват. Затова от самото начало е необходимо да вложите усилия за създаването на екип, който работи добре като цяло. Всеки негов член трябва да знае какво се очаква от него и в какъв срок трябва да осъществи задачата си. *олите зависят от особеностите на проекта, като често две или повече длъжности се поемат от един човек. *азпределението на отговорностите в групата може да бъде следното:
    · *ъководител на проект
    Неговите задължения включват съставяне на планове за действие, разпределяне на* задачите в екипа, контрол върху изпълнението на работата и спазването на планираните интервали от време. *ъководителят обикновено е представителното лице на групата, което дава изявления пред пресата и обществеността. Важно е за ръководител да бъде избрана личност, която се ползва с доверие сред групата.
    · Финансов отговорник
    Основната задача на финансовия отговорник е да извършва счетоводната дейност, но длъжността може да включва и работа с клиенти и хора, набиращи средства.
    · Отговорник за набиране на средства
    Добрият специалист по набиране на средства трябва да умее да убеждава и да не изпитва притеснения “да моли” за пари* хора и организации.
    ·*Секретар
    Ако групата има много членове, необходимо е да се знае кои са те и къде се намират. Това е отговорност на секретаря. Той може да поеме също задължението да води протоколи на срещите и да се занимава с кореспонденцията.
    · Координатор на проекта
    Координаторът отговаря за ежедневното изпълнение на проекта, като планира и следи работата. Необходимо е той добре да познава проблемите и да притежава умения за осигуряване на подходящи хора за изпълнението на задачите.Тази дейност често се извършва от ръководителя, но в рамките на голям проект е разумно задълженията да се разделят.
    ·*Отговорник по разгласяването
    Тази дейност включва уведомяване на обществеността за работата по проекта. Отговорникът по разгласяването обикновено планира работата с масмедиите в тясно сътрудничество с координатора.
    · Отговорник по образованието
    *олята му е да уведомява* участниците каква информация, съвети и квалификационни курсове съществуват; при необходимост да се организира обучение; да се подготвят* комплекти от образователни материали; да се общува с училища, младежки клубове и други.
    Ако проектът се разрастне или няколко НПО вземат участие в него, вероятно е всеки партньор да желае да бъде представен от управителното тяло. При много голям проект, ще бъде необходимо да се създадат няколко управителни тела със специални функции, например:
    ·*Изпълнително тяло, отговорно за управлението на проекта;
    ·*Съвет от представители на различни външни организации, който ще дава препоръки за стратегическото развитие на проекта;
    · Персонал от финансисти, отговарящи за управлението на паричните средства;
    ·*Подгрупи за изпълнението на конкретни задачи от проекта.
    Каквато и структура да изберете, определете ясно отговорностите на всеки. Участниците трябва да получат писмени указания за своята работа.
    *

    *

  2. #2
    Oct 2009
    348
    20

    *
    ТЪ*СЕНЕ И НАМИ*АНЕ НА ПОДХОДЯЩА П*ОГ*АМА
    Подходът в тази фаза може да бъде различен.
    Вариант 1 - Вашата организация работи в определен сектор. Предполага се, че познава проблемите и има идеи за тяхното разрешаване. Това означава, че имате конкретно предложение за осъществяване на проект и ви е необходимо финансиране. В този случай трябва да потърсите възможните източници и да се информирате за съществуващите програми на Европейския съюз (ЕС) и на държавите-членки. Най-изчерпателна информация може да се получи от сървъра "Европа" на ЕС (http://europa.eu.int), от Делегацията на Европейската комисия в България, от посолствата на държавите-членки, от печатни информационни източници, от институциите, които отговарят за осъществяването на програмите.
    Вариант 2 - Вашата организация следи програмите, които се отварят за България (чрез същите източници и от създадените български агенции за някои от програмите - например, агенция "Сократес", Темпус бюро, агенция "Младежта за Европа и др.). След проучване на подходяща за дейността на вашата организация програма и в съответствие с нейните приоритетни области, можете да започнете да мислите за конкретен проект.
    И двата подхода имат положителни и отрицателни страни. При първия подход има опасност да не намерите подходяща програма, вашият проект да не се вписва в приоритетите на съществуващите програми, което би наложило неговата преработка. От друга страна, при този подход обикновено проектите са обмислени добре, съвпадат с дейността на организацията и желанията на участниците за осъществяването му. При втория подход се спестяват понякога напразни усилия за предварително разработване на проект, който не се вписва в съществуващите програми. При него разработването на проекта обикновено отчита приоритетите на програмата и има по-големи шансове да бъде финансиран, но не винаги тези приоритети съвпадат с приоритетите, възможностите и желанията на организацията.
    Нека предположим, че сте получили информация за подходяща програма, в рамките на която можете да кандидатствате за финансиране на проект. Какви са следващите стъпки ? · Снабдете се с всички информационни материали за програмата - обикновено те са т.нар. условия за участие (Vademecum) и формуляри за кандидатстване (Application forms). Много често те са оформени в един общ информационен пакет. Те могат да бъдат изтеглени от Интернет, което ще ви улесни при попълването им. *Прочетете внимателно информационния пакет. Обърнете внимание на:
    критериите за участие (какви са изискванията към организациите - например, да са неправителствени, университети, научно-изследователски институти и т.н.),
    необходимостта от партньори (в повечето от програмите на ЕС се изисква партньорство с организации от държави-членки на ЕС),
    приоритетите на програмата (кои са приоритетнтите области, в които се финансират проекти),
    максималните размери на финансирането (от това ще зависи мащабът на проекта, който ще подготвяте),
    сроковете за представяне на проекта (от това ще зависи темпото на вашата работа при подготовката на проекта).
    Всяка организация, която държи на своето име, би следвало да кандидатства в сферата, в която е най-компетентна и с проекти, отговарящи на нейните възможности. Не е препоръчително да се кандидатства безразборно, само с идеята да се опита. Ако прецените, че проучените програми и техните изисквания не отговарят на вашите възможности, приоритети или желания, по-добре е да изчакате по-подходяща програма, да потърсите други източници на финансиране и т.н. Не представяйте проект, ако не сте сериозен кандидат. Ако обаче прецените, че вашата организация има шансове за успех, то можете да вземете решението за разработване и представяне на проект.
    *
    ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ФИНАНСИ*АНЕ
    І. Само златотърсачите откриват злато. Само с търсене и то със задълбочено търсене можете да намерите финансиране. Понякога дори е по-важно да знаете към кого да се обърнете, отколкото как да го направите. Единственият начин да разберете към кого да се обърнете е да направите необходимото проучване.
    ІІ. Ухажвайте преди да направите предложението си. Точно както не бихте предложили брак на някого преди да сте сигурни, че си пасвате, вие и донорът трябва да си "паснете" преди да направите .предложение..
    ІІІ. Запитването да бъде персонално. Запитването ви трябва да бъде максимално съобразено с донора. По правило, неясните запитвания не водят до финансиране. Не пропускайте да обясните защо именно вашият проект е онзи тип проект, който финансиращата организация би искала да подкрепи.
    ІV. Ако искате пари, вие се нуждаете от пари. Организациите са склонни да отпуснат средства там, където други вече са отпуснали. Съфинансирането и наличието на други източници на приходи карат организациите-донори да погледнат по-благосклонно на вас и увеличават шансовете ви за грант.
    V. Когато молите за финансиране, приемете че отговорът е положителен. Добрият търговец никога не казва: "ако купите това"., а по-скоро "като купите това". Избягвайте колебливостта и гледайте на източника на финансиране като на партньор, с когото е възможно да осъществите сътрудничество полезно и за двете страни. Не забравяйте, че на експерта, който преглежда вашия проект, това му е работата - да открива добри организации, които да бъдат финансирани. Ако той трябва да отпусне средства на добри проекто-изпълнители, няма причина да не отпусне средства и на вас, при условие че сте свършили цялата останала работа.
    VІ. “Сложно ли е? - провери го; ако да - във кошчето хвърли го!” Както вече казахме, повечето кандидатстващи проекти се преглеждат бегло или се четат набързо с цел извличане на основната информация. Ако необходимата и важна информация не може лесно да се открие при бегъл прочит, изхвърлете написаното и започнете отново.
    VІІ. При изготвянето на бюджети смятайте правилно. Проверете дали цифрите в бюджета ви са точни и дават точния сбор. *азгърнатите компютърни таблици или калкулаторът могат да ви помогнат в аритметиката. Бюджет, в който сборът на цифрите не дава посочената от вас обща сума, ще накара източникът на финансиране да се усъмни в способностите ви да работите с пари и шансовете ви да получите финансиране намаляват.
    VІІІ. Когато не сте сигурни, използвайте обикновени думи. Професионалният жаргон и технически издържаният език рядко впечатляват четящия. Обикновеният и ясен изказ е за предпочитане.
    ІХ. Не приемайте отказа лично. Отхвърлянето на проект е тежко, особено за много чувствителни хора, но то трябва да се схваща по-скоро като предизвикателство. Ако ви кажат "не", приемете го като "опитайте отново". Настойчивостта се отплаща.
    Х. Независимо колко пъти сте благодарили, направете го отново. Особено важно е да си създадете група от поддръжници. Дългосрочни взаимоотношения на финансиране се изграждат с внимание и благодарност. Друг начин да ги изразите и да развиете благоприятни връзки с донора, е като посочвате името му в пресата или в други публикации. Никога не приемайте източника на финансиране за даденост и не забравяйте да кажете "благодаря". Благодарственото писмо дава допълнителна възможност представителят на финансиращата организация да запомни кандидата. В бъдеще той ще бъде по-склонен отново да отпусне грант, да даде положително мнение за кандидата на друга финансираща организация или да работи с него и по други проекти.
    *
    ДЕСЕТ ЗЛАТНИ П*АВИЛА ЗА ПИСАНЕ НА УСПЕШНО П*ЕДЛОЖЕНИЕ ЗА П*ОЕКТ
    *1. Уловете вниманието на донора и го задръжте
    Той трябва да ви запомни, въпреки че понякога чете стотици предложения на седмица. Частите, които ще го привлекат са заглавната страница и резюмето.
    2. Използвайте езика на донора
    Избягвайте объркване поради разлика в употребата на термини и фрази. Когато не сте сигурни, използвайте обикновени думи. Професионалният жаргон и технически издържания език рядко впечатляват четящия. Обикновеният и ясен език е за предпочитане.
    3. Бъдете позитивни
    Никога не употребявайте изрази, издаващи несигурност -“би могло”, “би трябвало”, “би било”, а използвайте ”ще”.* Ако вие не сте уверени в проекта и донорът няма да ви повярва. Гледайте на източника на финансиране като на партньор, с когото е възможно да осъществите сътрудничество полезно и за двете страни.
    4. Изразявайте се разбираемо и конкретно
    Предложението ви трябва да е организирано в логическа последователност и да е проверено за граматически и правописни грешки. Основната информация (какъв е проблемът и какво се очаква да постигне даденият проект) трябва да може да бъде открита дори при бегъл прочит.
    5. Бъдете реалистични
    Не се опитвайте да извършите твърде много неща в проекта си. Покажете предложението на други хора за проверка на “реалистичността”.
    6. Следвайте теорията за “коктейлните хапки”
    Представете всичко на малки парченца информация, за да не задавите читателя, особено по отношение на методиката и очакваните резултати.
    7. Използвайте указанията на донора
    Всеки източник на финансиране има свои принципи, приоритети и цели. Спазвайте точно изискванията на конкретния източник на финансиране.
    8. Фукусирайте се върху един проблем
    Ако пишете предложение за въвеждане на енергийна ефективност в общината, не се спирайте на състоянието на водопроводната мрежа и канализация.
    9. Внушавайте доверие и сигурност
    Това може да се постигне с представянето на вашата организация, с биографиите на ръководния екип, писмата за подкрепа и атрактивния формат на предложението.
    10. Предайте пълен и завършен вариант
    Спазвайте изискванията за брой копия и подкрепителни документи
    *
    ОБОСНОВКА НА П*ОЕКТА
    Обосновката като част от структурата на проекта предоставя съществена информация за необходимостта или проблема, довели до подготовката и предложението на даден проект.
    Включете исторически сведения за проблемите, информация за усилия на други колективи, както и за предходни дейности на вашата работна група в тази област. Подчертайте значимостта на проекта в местен, национален, регионален или световен мащаб.
    Подкрепете обосновката си с извадки от важни нацинални или международни решения и документи, засягащи дадените проблеми. Тук вашите предварителни проучвания могат да се окажат много ценни.
    Kато цяло кандидатите трябва да успеят да обяснят аргументирано с какво те са по-специални и защо проектите им заслужават финансиране.
    *
    ЛОГИЧЕСКА *АМКА
    Логическата рамка е разработена през 70-те години на миналия век и понастоящем се използва от голям брой различни агенции. Съставянето на логическа рамка преминава през две фази: фаза на анализ и фаза на планиране.
    *
    фаза на анализ фаза на планиране
    Стъпка 1
Анализ на заинтересованите страни Стъпка 5
Определяне логиката на действие
    Стъпка 2
Анализ на проблемите Стъпка 6
Конкретизиране на предпоставките и рисковете
    Стъпка 3
Анализ на целите Стъпка 7
Определяне на индикаторите
    Стъпка 4
Анализ на стратегиите Стъпка 8
Изготвяне на график на дейностите
    Стъпка 9
Изготвяне на финансов планЕтапът на анализ има за цел разработване на визия за бъдещата желана ситуация и избор на стратегиите, насочени към нейното постигане. Най-общо той се състои от следните четири стъпки :
    Анализ на заинтересованите страни
    Анализ на проблема (картина на реалността)
    Анализ на целите (виждане за подобрената ситуация в бъдеще)
    Анализ на стратегиите (съпоставка между различните възможности за постигане на целите)
    Анализът на заинтересованите страни по правило се извършва на ранен етап от фазите на идентифициране и предварителна оценка на даден проект или програма. Под заинтересовани страни се разбират всички лица, групи хора, институции или фирми, които могат да имат връзка с проекта и да бъдат засегнати в положителен или отрицателен смисъл. Препоръчително е проектът да бъде разработен на работна среща с участието на представители на заинтересованите страни, като се гарантира балансирано представяне на интересите на участниците.
    Понякога един проект може на пръв поглед да засяга много целеви групи. Основната грешка, която се допуска във връзка с целевите групи, е тази, че не се прави разлика между изпълнители, партньори и целеви групи. Направете ясно разграничение между това, кои са Вашите колеги, партньори, сътрудници, съмишленици, с които ще изпълнявате проекта; кои са други организации, които могат да бъдат привлечени в изпълнението на проекта и кои са точно тези групи, слоеве от обществото, които ще се възползват от резултатите на проекта. Обикновено за целевата група има някаква дефиниция още тогава, когато се задават първоначалните параметри на проекта. В много случаи обаче най-важното е по какъв начин ще подходите към целевата група, по какъв начин ще демонстрирате задълбочено познание към проблемите на тази целева група, така че действително да докажете способността си като кандидатстващ и изпълнител на даден проект да осмислите дейността от гледна точка на интересите точно на тази целева група, която дефинирате. До голяма степен екипът, който ще изпълнява проекта, трябва да се идентифицира с дейностите на хората в малкия град например или на някоя неравноспоставена група от обществото, с техните проблеми, приоритети и т.н.
    Много е важно и активното участие на самата целева група в работата по проекта. Не трябва просто тя да седи на масата и да слуша лекции, или пък да получава брошури или книги, които се раздават безплатно. Необходимо е да се провокират форми, които да позволят още в рамките на проекта хората, за които той е предназначен, да започнат да връщат обратно информация, така че да се покаже, че тези хора вече са почувствали ползата от осъществяването му. Например промяна в състоянието на социално слаба група или на така наречените "зараждащи се бизнеси" в различни подотрасли. Хубаво е да се предвидят форми, които да позволят на представителите на целевите групи да бъдат активни в изпълнението на дейностите по проекта. Понякога е препоръчително дори да се предвиждат такива дейности, които ще им позволяват те да довършват измислянето на проекта. Например да са зададени само общи параметри на някои дейности и, ако има потенциал да се очаква активно участие от целевата група, да се оставя дейността да бъде доразвита от нея. Това се налага в отговор на необходимостта целевите групи да не са само ползватели, но и активно да участват в изпълнението на проекта.
    Анализът на проблема определя недостатъците на реалната ситуация и установява причинно-следствените връзки между съществуващите проблеми. Този анализ се извършва в следната последователност:
    Точно дефиниране на рамката и темата на анализа;
    Определяне на основните проблеми на целевите групи и бенефициентите;
    Визуално представяне на проблема под формата на диаграма, наречена "дърво на проблемите", с цел да се установят причинно-следствените връзки.
    В горната си част диаграмата показва ефекта /следствието от определен проблем, а в долната - причините, които го пораждат. Целта е да се определят реалните пречки, които участниците подреждат по значимост и се стремят да преодолеят. Добре е диаграмата да бъде подготвена по време на работната среща на заинтересованите страни под ръководството на човек, който разбира динамиката на групата и има опит в прилагането на метода (модератор).
    Анализът на целите е методологически подход, който се използва за:

  3. #3
    Oct 2009
    348
    20

    Описване на желаната бъдещата ситуация, когато проблемите са решени с участието на съответните страни
    Проверка на йерархията на целите;
    Илюстриране на връзката средства-резултати под формата на диаграма.
    На практика "отрицателните ситуации" от диаграмата на проблемите се трансформират в "положителни постижения". Тези положителни постижения представляват цели и се представят в диаграма на целите, показваща йерархията на средствата/резултатите. Диаграмата може да съдържа и цели, които не могат да бъдат постигнати от предложения проект или са нереалистични, което налага намирането на други решения или изоставяне на опитите за намиране на решение.
    Анализът на стратегиите включва вземане на решение кои цели да бъдат включени в проекта, кои да отпаднат и какви са общите цели. *езултатът е избор на стратегия/стратегии за постигане на желаните цели.Тази стъпка изисква:
    Наличие на ясни критерии за избор на стратегии (например приоритети на участниците, вероятност за успех, бюджет, практическа приложимост, време за изпълнение и др.)
    Определяне на различните възможни стратегии за постигане на целите;
    Избор на стратегия за проекта.
    Методът на логическата рамка представя резултатите от анализа по начин, който позволява определяне целите на проекта по систематичен и логически начин. Това представяне трябва да отразява връзките между различните нива на целите, да посочва как следва да се проверява дали целите са постигнати и да определя какви фактори извън контрола на проекта могат да повлияят върху успешната му реализация. Основните резултати от този процес се обобщават в матрица, която показва най-важните аспекти на даден проект в логически формат.
    Матрица на логическата рамка
    Логика на интервенцията Обективно повтаряеми показатели Източници за проверка Предположения (рискове)
    Общи цели *
    Цел на проекта *
    *езултати *
    Дейности * Средства *азходи
    Предпоставки*
    Вертикална логика на матрицата - определя какви са намеренията на проекта, изяснява причинните връзки и конкретизира важните предположения и рискове, намиращи се извън контрола на ръководителя на проекта.
    Хоризонтална логика на матрицата - свързана е с измерването на ефекта от осъществяването на проекта и на използваните ресурси. Това се постига чрез конкретизиране на основни показатели и източниците, чрез които могат да бъдат проверени.
    Първа колона: Логика на интервенцията
    Тя представя основната стратегия, въз основа на която ще се осъществява проектът:
    Дейности и средства (входни ресурси-материални и нематериални), които ще бъдат мобилизирни;
    Осъществяването на тези дейности води до постигане на резултати;
    Съвкупността от резултати води до постигане на целта на проекта;
    Целта на проекта води до постигането на общите цели.
    Обикновено резултатите, целта на проекта и общите цели се наричат цели.
    Общите цели на проекта или програмата са свързани с широкия проблем, чието решаване проектът ще подпомогне. Тези цели представляват дългосрочни ползи за крайните бенефициенти и по-широки ползи за другите групи. Те спомагат и за илюстриране на начина, по който програмата се вписва в регионалните или секторни стратегии на правителството, въвлечените организации и ЕС, както и във всобхватните стратегически цели на европейското сътрудничество.Общите цели не могат да бъдат постигнати чрез реализацията на проекта.Той само ще допринесе за постигането им. Определянето на общите цели става, като от горната част на дървото на целите се избират една или повече цели, които описват дългосрочни ползи за обществото или сектора, към който е насочен проектът.
    Цел на проекта е целта, която трябва да се постигне чрез осъществяването на проекта. Тази цел трябва да е насочена към основния проблем и да бъде дефинирана под формата на устойчиви ползи за целевите групи. Един проект може да има само една цел. Наличието на повече цели на проекта може да го усложни твърде много, да създаде проблеми с управлението му, да доведе до определяне на неясни и противоречащи си задачи. При определянето на цел се придвижваме от подножието на дървото към горната част.
    Как трябва да се съотнасят целите на проекта с целите на програмата, по която се кандидатства? На първо място целите на проекта трябва да са в рамките на общите цели на съответната програма, но те не бива да се припокриват с целите на програмата, защото измерението е напълно различно. Целите на един проект трябва да бъдат възможно най-конкретни. Например, не бива да се обещава обучението на половината град, бил той и 10 000, за това как се прави бизнес в областта на птицевъдството, а да се постави конкретната цел да бъдат обучени 20, 50 , 100 души. Целта трябва да бъде конкретна, постижима, съобразена с ресурсите на кандидата и измерима. В почти всички програми се поставя изискването целите и резултатите на проекта да бъдат измерими. Това е един от основните критерии за успеха на даден проект.
    *езултатите са следствие от прилагането на дейностите. Тяхната съвкупност води до постигането на целта на проекта, т.е до предоставяне на устойчиви ползи на целевите групи. Определянето им става, като от дървото на целите се избират тези, които посредством логиката ”от средства към резултати” постигат целта на проекта. Прибавят се и всички други резултати, които биха подсилили целта на проекта. Те могат да бъдат определени чрез допълнителен анализ на възможностите и рисковете, свързани с конкретната ситуация.
    Дейностите са действията (и средствата-материални и нематериални), които са били предприети/осигурени за постигане на резултатите. Те обобщават какво ще бъде направено по проекта. От дървото на целите се избират тези, които създават резултатите и това ги превръща в дейности.
    *
    Втора колона: Обективно проверяеми показатели (ОПП)
    Обективно проверяемите показатели описват целите на проекта (общи цели, цел на проекта и резултати) под формата на количество, качество, целеви групи, време и място. Добрите ОПП са: конкретни; измерими; достъпни (на приемлива цена); приложими по отношение на целта и срочни.
    В полето ”средства” се записва най-общата прогноза за необходимите ресурси (човешки и материални). В матрицата на логическата рамка няма показатели за дейности. Те обикновено се определят по време на подготовката на графика на дейностите.
    ОПП трябва да бъдат определени по време на фазите на идентифициране и предварителна оценка, но често се налага да бъдат конкретизирани по време на фазата на реализация, когато е налице допълнителна информация и са изяснени изискванията към контрола.
    *
    Трета колона: Източници за проверка
    Източниците за проверка показват къде и в каква форма може да бъде намерена информация за постигането на общите цели, целта на проекта и резултатите, описани чрез обективно проверяемите показатели. В поле ” разходи” се записват разходите за осигуряване на ресурси и източниците на финансиране (ЕС, правителство и др.).
    *
    Четвърта колона: Предположения
    Проектът сам по себе си не може да постигне всички цели, посочени в дървото на целите. След избирането на стратегия извън логиката на интервенцията остават някои цели и други външни фактори. Те също влияят върху осъществяването и дългосрочната устойчивост на проекта, но остават извън неговия контрол. За да бъде успешен проекта тези условия трябва да бъдат взети под внимание.Най-общо предположенията дават отговор на въпроса ”кои външни фактори не се влияят от проекта, но могат да повлияят върху осъществяването и дългосрочната му устойчивост?”.
    Вертикалната логика в логическата рамка работи по следния начин:
    Дейностите могат да започнат веднага след установяването на предпоставките;
    Ако предположенията на това ниво са се оказали верни, осъществяването на дейностите води до постигане на резултати;
    Ако предположенията на това ниво са се оказали верни, тези резултати водят до постигане на целта на проекта;
    С постигането на целта на проекта, в случай, че предположенията на това ниво са се оказали верни, проектът дава приноса си за постигането на общите цели.
    Основното предимство на подхода на логическата рамка се състои в подпомагане на екипа, който разработва и осъществява проекта по-добре да структурира и формулира своите идеи и да ги представи в ясен, стандартен формат. Този подход изяснява/проверява логиката на действие на проекта, като представя йерархия от цели и предпазва от смесването на ресурси, дейности, резултати и конкретни цели. Ако стратегията е погрешна или логиката е лоша, логическата рамка би трябвало да разкрие несъответствията, макар че сама по себе си не може да създаде по-добри стратегии.
    Следователно логическата рамка е просто инструмент за подобряване на планирането и управлението на проектите. За постигане на ефективност е необходимо: прилагането й зедно с други инструменти за технически, икономически, социален и екологичен анализ; въвличане на заинтересованите страни; работа в екип; редовен преглед и ревизиране на логическата матрица в съответствие с промените в средата.**
    *

  4. #4
    Oct 2009
    348
    20

    *
    Г*АФИК
    Графикът за изпълнение на дейностите е неизменен елемент на всеки един проект. Необходимо е да докажете, че като кандидатстваща организация сте абсолютно наясно в каква последователност ще изпълнявате отделните дейности. Не бива да се получава струпване на всички дейности в един период, защото това означава непосилно напрежение и неефективно използване на ресурсите и на човешкия потенциал. При планирането на периода, в който ще се осъществи проектът, е важно да предвидите колко време е необходимо по процедурата за одобрение на проектите, колко - за подписване на договорите, и т.н. Едва тогава трябва да планирате деня "1" по изпълнение на проекта.
    Когато се планира е необходимо да се гледа в по-далечна перспектива, например какви ще бъдат резултатите след три месеца, шест месеца, година. Що се отнася до дейностите, необходимо е да има съгласуваност между всички дейности, които са описани в проекта. Не трябва да се получава просто изброяване на дейности, които са откъснати и независими една от друга, а да се подчертае връзката между всяка от тях. Трябва да покажете по какъв начин мъничкият резултат от една дейност ще допринесе за по-добро осъществяване на следващата, как ще бъдат разположени дейностите във времето и ще бъдат разпределени ресурсите между тях, така че да бъдат най-добре осъществени. По отношение на плана, като цяло, обърнете внимание на две важни неща: да се съгласуват всички дейности и да се разположат във времето така, че да отговарят на реалността, т.е. да се покаже способност за предвиждане още при писането на проекта.
    Логическата рамка на определен проект често описва твърде общо какви действия трябва да бъдат предприети. След завършването на логическата матрица, обикновено по време на предварителната оценка, може да бъде направено по-подробно планиране с цел прибавяне на детайли към плана. Направете хронологичен списък на всички дейности, които трябва да се извършват по време на проекта. Графикът трябва да отгаваря на следните въпроси:
    Кой какво прави?
    Кое кога се прави?
    Кое къде се прави?
    Кое колко време продължава?
    Графиците на дейностите и на ресурсите трябва да бъдат съставени по време на предпроектното проучване, тъй като подробната информация за нетните повтарящи се разходи би могла да доведе до преформулиране на обхвата и амбициите на проекта.
    Цялостният график на дейностите (график на изпълнението) се актуализира и през първите месеци от реализацията на проекта се подготвят подробни графици на дейностите и ресурсите.*
    *
    *азработване на график за дейностите
    Информацията за това кое кога трябва да се извърши може да бъде представена в табличен вид по следния примерен начин:
    *
    *азписание на дейностите за първите 12 месеца
    Дейности 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
    Набиране на персонал 0 *
    Обучение на персонала 0 *
    Срещи на работната група * * * * * * * * * * * *
    Изследователска
работа 0 *
    *азработване на курс за обучение 0 *
    Създаване на учебни материали 0 *
    Провеждане на курса за обучение 0
    Създаване на връзки с масмедиите и обществеността 0
    Продължение на дейността и създаване на мрежа 0
    Проследяване и оценяване 0
    Отчитане пред донорите * * **
    Форматът на таблицата може да бъде променян така, че да отговаря на продължителността на проекта. Завършеният график на дейностите позволява да започне по-нататъшното конкретизиране на средствата и изчисляването на разходите.
    *
    *азработване на график за ресурси
    Прогнозите за разходите следва да се правят въз основа на внимателно и подробно разработен бюджет. Те оказват съществено влияние върху инвестиционното решение във фазата на предварителна оценка, а оттам и върху безпроблемната реализация на проекта, ако бъде одобрен.
    Списъкът на дейностите трябва да бъде копиран в график на материалите и разходите. За всяка дейност се създава подробна справка, за да се гарантира, че са осигурени всички средства, необходими за осъществяването й.
    След това трябва да бъдат конкретизирани средствата, необходими за осъществяване на дейностите.Вероятно ще възникне необходимост информацията за разходите да се обобщи или сумира. При прогнозирането на разходите следва да бъде показано разпределението им между различните източници на финансиране, така че всяка страна по проекта да бъде наясно със задълженията си.
    След изчисляване на общите разходи е важно да се има предвид, че агенцията, осъществяваща проекта ще трябва да покрива разходите за предоставяне на услуги по проекта след неговото приключване. Периодично повтарящите се разходи могат да бъдат покривани (изцяло или частично) чрез увеличение на приходите, генерирани от дейностите по проекта. Независимо какъв е конкретния случай, нетните периодично повтарящи се разходи по проекта трябва да бъдат конкретизирани, така че да може да се определи бъдещият ефект върху бюджета на агенцията, осъществяваща проекта.
    *
    БЮДЖЕТ
    Изготвянето на бюджета трябва да следва логическата последователност на предвидените в проекта дейности. Направете остойностяване на всяка дейност въз основа на цените, валидни в момента на изготвяне на бюджета, като вземете предвид очакваната инфлация. В някои страни, където темповете на инфлация са много високи и често непредвидими, планирането в местна парична единица крие големи рискове. За да ограничите риска от обезценяване на националната валута, планирайте очакваните разходи в твърда валута. Обикновено се изисква бюджетът да бъде съставен в евро.
    Помнете, че ако кандидатствате за по-малко средства от действително необходимите, това би застрашило успешното изпълнение на проекта. От друга страна, ако кандидатствате за повече средства, поставяте под съмнение способността си да планирате и остойностявате правилно дейността си.
    Опитайте да напишете обосновка на бюджета, показваща как сте получили посочените цифри. За да имате шанс да спечелите, бюджетът и обясненията към него трябва да бъдат максимално подробни и изчерпателни.
    Бюджетът на дългосрочните проекти може да бъде разделен на етапи или по финансови години. Обикновено донорите предоставят специален фолмуляр за тази цел. Ако такъв не е на разположение, изгответе свой собствен бюджет.
    *азходите в бюджета обикновено се разделят на:
    А. Хонорари / Заплати
    В тази част от бюджета е предвидено заплащането за експерти и/или членове на организацията, отговарящи за управлението и координацията на проекта. То следва да съответства на нивото на участие в проекта, квалификацията и времето на заетост. В заплащането вземете предвид и всички данъци и такси, които трябва да бъдат платени от местното лице, освен ако за тях няма предвидено друго специално перо в бюджета. Посочете мерните единици (дни, месеци, процентна заетост, вид парична единица), използвани при определянето на размера на хонорара/заплатата.
    Б. Консултанти
    Тази част предвижда средства за ползването на услуги на експерти и специалисти извън рамките на организацията. При изготвянето й трябва да посочите какъв вид услуги и експертна работа са необходими и времето (часове, дни, месеци), което се предвижда за тях.
    В. Командировъчни / Пътни / Хотел
    Включете разходите, свързани с командировки, като ги изчислите въз основа на националните стандарти и лимити за дневни и хотел.
    *азделете разходите за пътуване на местни и международни. Посочете броя и целта на пътуванията, вида на превозното средство и броя на командировките. Надвишаването на тези разходи над нормативно определените води до включването на частта над нормата към личните доходи на командирования, които се облагат с данък общ доход. Избирането на вариант за пътуване с най-ниска себестойност се приветства от донорите.
    Г. *азходи за оборудване
    Посочете конкретно вида оборудване (компютри, телефони и факс апарати, офис обзавеждане, видео и аудио техника и т.н.), които ще бъдат закупени, техния брой и цена. Вземете оферти за различни модели и от различни доставчици.
    Закупеното оборудване трябва да се използва само за нуждите на работната група до завършването на проекта. След това то може да остане да служи на организацията в случай, че предварително не е договорено друго. Оборудването не може да бъде продавано, давано под наем или използвано за търговски цели както по време на проекта, така и след завършването му.
    Д. Консумативи / *азходи за офис
    Включват се разходите за консумативи, свързани с дейността по проекта. Например при проект, целящ засаждането на дръвчета, ще се включат разходите за посадъчен материал. По-малките ежедневни разходи се включват към административните.
    Е. Административни разходи

  5. #5
    Oct 2009
    348
    20

    Е. Административни разходи
    Това перо на бюджета включва разходите за наем на офис, комуникация, консумативи, свързани с функционирането на офиса, използването на компютър и други. Донорите обикновено посочват каква е максималната сума, която може да се включи в тази част на бюджета (не повече от 3-10 % от общата му стойност).
    Ж. Издания
    Включват се разходите за редактиране и отпечатване, пощенски разноски за годишните доклади и други. Ако са предвидени плащания за дизайн, илюстрации или фотографии, включете ги в това перо. Посочете брой страници, копия, тираж, цена на копие и други.
    З. Семинари / Конференции
    Включете разходи за тясно свързани с изпълнението на проекта срещи, като: срещи с цел обучение, обмен на опит или популяризиране на постигнати резултати; пресконференции; стратегически срещи, целящи институционално укрепване и вземане на решения и т.н. За всяка проява определете вида на срещата, продължителността и мястото на провеждане, броя на участниците и други.
    В някои случаи (например курсове за обучение), разходите за хонорари на преподавателите се оформят като отделна подточка от това перо.
    Конкретизирайте и избройте други специфични разходи- наем за зали, наем за оборудване и съоръжения , хонорари за превод и т.н.
    И. Други разходи
    Към тях спадат:
    превоз на оборудване или стоки;
    превод (цена на час);
    компютърни услуги (цена на ден или час) и т.н.
    При изготвяне на бюджета могат да бъдат допуснати два вида грешки. Единият тип са техническите. Този, който пише бюджета при кандидатстване, не винаги е проучил за какви видове дейности могат да се харчат пари, т.е. какви разходи се признават. Другият вид грешки произтича от това, че този, който съставя бюджета, няма необходимия опит или все още няма представа какво точно иска да извърши. Необходимо е идеята да се превърне в поредица от конкретни дейности и тези дейности да се остойностят. Лицето, което пише проекта, трябва да е наясно с пазара в съответната сфера. Необходимо е всички разходи да бъдат разумни при съответните пазарни цени, а не да се вписват суми, които съзнателно са завишени, което веднага си проличават.
    *
    *ЕЗУЛТАТИ
    Определете измеренията на въздействията, които проектът ще има върху институциите, околната среда, целевите групи или в областта на политиката. Не се приемат проектни заявки без ясно определени и количествено измерими резултати. Обърнете внимание на съотношението стойност на проекта - резултати. Източниците на финансиране предпочитат проекти, които в рамките на стойността си водят до максимално въздействие. Ако два проекта са на една и съща стойност, винаги ще бъде предпочетен този, които помага на повече хора, води до по-устойчиви резултати или инициира разрастване, т.е инвестира се там, където малката инвестиция ще се отплати по-добре.
    Особено важно е детайлното описание на въздействията, свързани с прилагането на acquis communautaire и/или със създаването на административен капацитет за управление на acquis.
    Опишете мрежите от услуги и/или продукти, които ще се предоставят от проекта за целевите групи.
    Когато проектът включва twinning, резултатите трябва да отразяват специфичния принос към частта от acquis, към която са адресирани.
    *
    Д*УГИ ДОКУМЕНТИ
    *********** Освен основната документация може да се наложи да включите и друга информация:
    Автобиография на ръководителя на проекта
    *********** Включете данни за възраст, образование и квалификация, владеене на езици, професионален опит и заемани длъжности. В някои случаи донорите изискват кратки биографични и професионални справки и за други важни участници в проекта. Представете пълна и достоверна информация за професионалните качества на хората, които ще отговарят за успешното и ефективно изпълнение на проекта.
    Описание на организацията
    *********** Проспектите на организацията - главен изпълнител на проекта и на организациите - партньори могат да послужат за описание на дейността и постиженията им, както и за целите и задачите, които са си поставили.
    Данни за членска маса и общи правила на функциониране
    *********** Изгответе тази част въз основа на устава на организацията и някои други документи. Това ще позволи на донорите да преценят степента на институционално укрепване на организацията, нейните възможности и потенциал.
    Документи за регистрация
    *********** Приложете копия от съдебната и данъчната регистрация, както и документ за банковата сметка на организацията.
    Препоръчителни писма, писма за допълнително финансиране и безвъзмездно участиe
    *********** Прилагането на подобни документи не е задължително, но наличието им би могло да повлияе върху крайното решение на донора.
    *********** Ако например образователен проект се стреми да има национална значимост, то препоръчителните писма от страна на национални институции, като Министерство на образованието, Министерство на околната среда ще са изключително полезни.
    *********** Ако вашият проект има няколко източници на финансиране, непременно го* отбележете* ясно в бюджетната част, тъй като това увеличава шансовете ви да получите подкрепа. Донорите предпочитат разходите и риска да бъдат споделени между няколко финансиращи институции. Някои от тях дори подчертават, че покриват само определена част от стойността на проекта.
    *
    ОЦЕНКА
    Все повече финансиращи институции отпускат средства за наемане на външни оценители. Организациите-донори предпочитат проектите да бъдат оценявани от независими експерти с цел обективност и съпоставка със сходни проекти от други области. Всяка организация-донор има различни приоритети и цели. Кандидатите не бива да представят еднакъв проект пред различни организации, а да го пригодят според всеки източник на финансиране, като наблегнат на това как целта на техния проект съвпада с мисията на организацията. Трудно е да се посочат единни критерии, валидни за всички програми на ЕС, но все пак най-общо оценката се базира на следните критерии:
    *
    1) Качество на проекта
    ·******** съобразеност на проекта с приоритетите на програмата
    ·******** познаване на сферата на проекта
    ·******** организация
    ·******** предлагани методи
    ·******** подход
    ·******** план за осъществяване на проекта
    ·******** предишен опит на организацията в подобни проекти
    ·******** осигуряване на устойчивост
    2) Партньори
    ·******** възможност на партньорите да осъществят проекта
    ·******** ясно разпределение на функции и отговорности
    ·******** квалификация, опит и умения
    3) Финансово предложение
    ·******** разумност и ефикасност
    ·******** “най-доброто за най-малко средства”
    ·******** собствен принос
    ·******** партньорски принос
    4) Допълнителни достойнства
    ·******** потенциал за осъществяване на междусекторни инициативи (публичен, частен, трети сектор)
    ·******** допълняемост с други инициативи
    ·******** иновативност на методологията и подхода.

    *
    В общи линии процесът на разглеждане на кандидатстващите за финансиране проекти, преминава през следните етапи:
    -******* След настъпване на крайния срок за подаване на проекти, един или повече експерти преглеждат бегло кандидатстващите проекти и ги разделят на три купа: куп "да" (което означава, че след първото четене те препоръчват финансиране на проекта); куп "може би" (препоръчват допълнително разглеждане, за да се уточни дали проектът е подходящ за финансиране) и куп "не" (считат, че проектът е неподходящ или с твърде ниско качество, за да бъде финансиран).
    -******* Ако е поставен в куп "не", шансът да бъде преразгледан е незначителен. Следователно кандидатите трябва сбито и ясно да опишат проблема и какво се очаква да постигне техния проект.
    -******* Куп "да" обикновено се състои от кандидатстващи проекти на институции и организации, познати на източника на финансиране и такива, които вече са получили частично финансиране и кандидатстват за съфинансиране.
    -******* Куп "може би" обикновено съдържа кандидатстващи проекти от по-малко познати организации, по-рискови проекти, такива с неформулирано въздействие или които трябва да бъдат разгледани от специалисти. Колкото по-добра е структурата на проекта, толкова по-голяма е вероятността той да бъде прехвърлен в куп "да".
    *
    *олята на заглавието на проекта при оценяване на предложенията по даден конкурс
    Заглавието има различна тежест в зависимост от програмата. По един начин се оценяват проекти, които са в рамките на програмите ФА*, ИСПА или САПА*Д, и по друг начин трябва да се мисли за проекти, с оглед на оценяването, ако те се отнасят до другите програми на Европейския съюз, в които и България може да участва. Това са различните програми за гражданското общество, за образованието, за научните изследвания, за малките и средни предприятия, за културата и т.н. По-скоро при втората група програми е важно да има краткост, яснота и дори и привлекателност на името, така че сред много проекти, които се трупат на масата на комисията, която оценява, точно този проект, който Вие сте подготвили, да бъде запомнен.
    *
    НАЙ-ЧЕСТИ Г*ЕШКИ
    Едни от най-често допусканите грешки са :
    ·******** Неправилния избор на програма, поради неразбиране на нейните цели, възможности, условия и изисквания;
    ·******** Липса на съответствие между целите на програмата и приоритетите на кандидатстващата организация;
    ·******** Неубедителна обосновка на проблема, който ще бъде решаван и на необходимостта той да бъде решен (обществената значимост на проекта);
    ·******** Пропуски в методологията на проекта
- липса на яснота и последователност при определянето на дългосрочните и краткосрочните цели 
- не са посочени количествени и качествени показатели при оценката на общата и конкретните цели и ефекта на проекта върху целевите групи и преките бенефициенти
- целите не отговарят на местните нужди, не са свързани помежду си или са прекалено амбициозни
- дейностите не съответстват на резултатите и целите (не допринасят за изпълнението на целите и не водят до трайни, устойчиви резултати)
- не са посочени участниците, мястото и времетраенето на всяка дейност и резултатите от нея 
- графикът за изпълнение на дейностите е нереалистичен
- не са посочени възможни рискове и начините за преодоляването им
    ·******** Липса на убедителни доказателства за устойчивостта на резултатите и за съществуващите реални възможности дейностите да бъдат продължени и след приключване на финансирането по програмата, като се използват собствени или привлечени източници.
    ·******** Недостатъчен капацитет на кандидатстващата организация /партньорите за успешно изпълнение на проекта
    ·******** Пропуски във финансовата част на предложението за проект
- бюджетът не съответства на финансовите условия на програмата
- липсва съответствие между планираните разходи и дейностите по проекта 
- планираните разходи са неефективни
    ·******** Други слабости
- липса на иновативност
- липса на план за управление на проекта
- проектът е неясен и труден за четене
- проектът няма добър външен вид
    *азличните програми могат да предвиждат и дисквалификация по технически параметри, разсеяност от страна на този, който е писал предложението.
    Една от най-често срещаните грешки е, че кандидатите не изчитат достатъчно внимателно условията за формата за кандидатстване, които понякога са свързани с множество препратки към документи и стратегии на ЕК, както и че не се възползват от възможността да задават въпроси. Все повече програми на ЕК дават тази възможност, както и възможността да се запознаете с отговори, дадени на въпроси на други организации. Има неща, които убягват на първи, втори, трети прочит.
    Втората слабост са партньорите, защото ако не познавате никой, ако нямате опит, може лесно да бъдете подведени, дори и ако успеете да си намерите партньорска организация. Например при договаряне на бюджетни квоти за отделните партньори, да не успеете да договорите добра цена за услугите, които ще предоставите, както и да не се досетите да отчетете така наречените "фиксирани" или "твърди" разходи за поддържане на вашата организация.
    Друго предизвикателство е формулярът, който е много тежък. При програми, свързани с предоставяне на директна финансова подкрепа, всяка организация е "затворена" в рамките на ограничено "формулярно" пространство и трябва много внимателно да разпише проекта. Понякога на всички ни се струва, че трябва да разкажем по различен начин едно и също нещо, но при всички случай това не е така. Защото колкото повече познавате спецификата на проблема или областта, в която решавате да предложите на ЕК да "купи" вашата услуга, толкова повече осъзнавате, че формулярът за кандидатстване дава възможност да направите "своебразна реклама" на всеки един от детайлите на вашия "продукт".
    Съвсем друг е случаят с подготовката на съдържателната част при кандидатстване за изпълнение на договори за услуги, например. Там нямате формуляр, а едно общо указание, наречено "Организация и методология", което как ще разчетете и разпишете, зависи само от вашия опит и добра "проектна" култура. Много организации кандидатстват на принципа на обща култура. Например има конкурс и обявени пари по него и те се опитват да завъртят така дейността си, че да може да отговорят на изискванията по него.
    Често организациите не могат да разчитат правилно термините в ръководствата и формулярите за кандидатстване по програми на ЕС. Езикът на проектите се явява чужд за тях. Това е доста бюрократичен език, брюкселски английски, който в повечето случай няма еквивалент на български език.
    Много организации се провалят и при определянето кои разходи са допустими за включване в бюджета на проекта. Нашето осчетоводяване е различно от брюкселското.
    Друг голям проблем е, че голяма част от тези програми искат собствено съфинасниране. Организацията трябва да даде нещо от себе си, за да се види, че проектът е важен и за нея.
    Освен това понякога има изискването за годишен оборот, който в повечето случаи за много от българските организации е непостижим.
    Много трудно е за българските организации да отговорят и на изискването за устойчивост на резултатите от проекта. Устойчивост означава организацията да поддържа резултатите от проекта със собствени средства след изтичане на периода, в който проектът се финансира от програмата. Това може да стане освен със собствени средства, с финансиране по друг проект или като се създаде нещо, което да се самоиздържа, но това за повечето проекти, които в най-добрия случай са по 18 месеца, е много трудно.
    Друг проблем е, че след изтичане на проекта, целевата група не може си позволи да започне да плаща за това, което преди е получавала безплатно. По принцип в сектора на неправителствените организации все още не е популярно и широко възприето да се стартира и поддържа стопанска дейност в подкрепа на "нестопанска дейност". Вече обаче има случаи, в които различни институции и компании наемат нестопански организации като консултант или за извършване на някакъв тип услуга, анализ, оценка на състоянието, обучителни стратегии и т.н. Такъв тип дейност позволява на неправителствените организации да се самоиздържат и извън работата по проекти.

TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO TIMO

twitter